Мир да бъде с вас!
Драгоми деца, Бог ме изпраща тук, за да ви помогна, да ви благослови и да ви насочи по сигурния път, който води към Него. *Молете се, молете се, така че Светият Дух да просветли вас и да ви даде силата да свидетелствате с вяра, със смелост любовта на моето дете Исус и неговия светлинен път до всички ваши братя. Деца, аз съм винаги близо до вас. Аз, вашата Майка, желае да напълня срцата ви с мир от Бога. Съм тук със благодатите, които Бог ме позволява да ви дарува. Отворите още повече срцата си към Бога и семействата ви ще се възползвават от благословиите на Небето.
Бог ви е дал велика благодат днес вечер с моето присъствие тук. Един ден ще разберете причината за тези майчински думи ми. Дойдох да благослови вашия град. Благодарение на Бога за този велики дар. Благословявам ви: във името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин!
Прежде да си тръгва, Богородицата ми казва:
Синче мое, моли се, моли се. Не губи духа и вярата. Бог желае да спаси всичките ви най-загубени и далечни братя и сестри. Позволете на Господа да Ви използва за разпространение на неговото послание на любовта. Когато говорите за моите съобщения до вашите братя, това утешава както Сърцето на моето дете Исус, така и майчиното ми сърце. Аз винаги Ви придружавам и благословявам. Благодаря Ви за Вашата готовност. Молете се да простите греховете си, така че да бъдете всички от Бога. Мир на вас и вашия семейство.
(*) Вярата насокава интелигентността към Творца на всичко, Който е безкрайно по-голям, повисок и повече заслужава любов от всички тях. Вярата позволява да се познават атрибутите на Бога, показва всичко, което Той е направил за хората, и всичко, което хората му дължат. С този живот във вяра духът издига над природната активност, без да се отделя от нея.
В тази нова перспектива, която Вярата им открива, естествените сили на духа намират много нови елементи за своята дейност. Тази дейност, чрез която духът вътрешно приема съдържанието на Вярата, състои се от медитация. Тази дейност става по-животворна, лесна и плодотворна, ако Светият Дух оживява и издига човешкия дух, който тогава чувства себе си в ръцете на висша сила, която го просветлява; до такава степен, че не му се струва неговата дейност, а божественото откровение, което го учи.
Това, което духът е постигнал чрез медитация, в една или друга форма, става негово собствено и трайно придобивка. Това представлява много повече от съкровищница на натрупани истини, които могат да бъдат извлечени от паметта при необходимост. Духът - във широкия и обектен смисъл, не само на интелигентност, но и на срце - се запознава със Бога чрез непрекъснато внимание, го познава, го обича.
Знанието и любовта са част от неговото съществуване, както и отношенията с друг човек, с когото вече живее дълго време и има интимност: хора като тези не трябва да търсят взаимна информация или да размишляват един за други, за да се познаят и да оценяват взаимно любов; между тях няма повече нужда от думи. Така трябваме да си представям отношенията на душите с Бога след дълго упражнение в духовния живот: тя вече не е нужна медитация, за да научи да познайки и обича Бог - пътуването е приключено, тя вече почива върху постигнатата цел. Веднага когато се поставя в молитвата, тя вече е с Бога и остава с Него чрез любящо предаване. Богу ви харесват молчанието повече от думите ви. Това наричаме придобита контемплация. Този вид контемплация е плодът на много самонапрежение, стимулирано и поддържано от множество благодати. На първо място дължим на Божията благодат прогласяването на посланието на вярата, истината открита от Него, както и силата да сътрудничим с нашите свободни решения: без помощта на божествената благодат молитвата или медитацията не могат да бъдат изпълнени.
Предаването в молитва, от своя страна, и времето, през което оставаме в придобитата контемплация, зависят от нас. Контемплатацията - подобна на спокойно и любящо предаване към Бога, може да се счита за форма на Вяра. Това е най-високата степен на живота във вярата, която може да бъде постигната чрез собствена дейност, при условие че е изпълнена логичната ѝ последователност: предаването на своята воля към Божията воля и съответствието на всички действия с божественото желание.