Кратка Биография

Анн имала неосъзнат контакт с рая още като малко момиче на 6 години. Тя много съжалявала за своята обичана Мама, която Добрият Господ взел при Себе в рая вече на възраст от 33 години, няколко дни след нейното раждане, на 20 август 1941 г.

Неин чичовци, който я приели и отгледали като своето дете, разпалвали желанието ѝ към майка си в рая. Често тя бягала до нея на гробището да сподели своите скърби и сълзи. Винаги получавала утешителен отговор и го разказвала с радост. В срцето си имала увереността, че е говорила със своята мама в рая.

Нејзините преживявания от това време били потиснати от много светски влияния. Омъжила се и имала син. Когато възникнали проблеми свързани с тежко, неизлечимо заболяване, тя викала към Небесния Отче в своята мъка. Наведнъж, във звездната нощна небеса, видяла бащинска фигура в светъл кръг от светлина.

Той говорил с ней в любяща, добър тон. Казал: 'Ти си моето обичано дете. Ще те пазя и защитавам. Моля се на мен често, защото ще чуя.' Това станало през 1983 г., и внезапно научи да моли с четки отново и промени своя живот напълно. Насочила го изцяло към Бога и преживяла пълна трансформация. Често чувала сладостния глас на Блажената Дева Мария.

Само по-късно се посветила в Движението Шенщат на Трикрат Чудната, Кралица и Победителка на Шенщат през 1989 г. във Завета от Любовта и през 1991 г. запечатала углубилия се Завет от Любовта.

През 1987 г., нейното неизлечимо заболяване станало толкова сериозно, че търсила помощ и я намерила чрез молитвата с четки постоянно. Една любяща семейство чули за страданията ѝ, приели я и грижи се за нея денем и нощем до Коледа 1991 г., когато станало чудото от нейното пълно изцеление, защото тя предложила своя живот на Христос Детето в яслите.

През 1994 г., първата ѝ значителна среща с Христос станала по време на Светата Причастие в нейната енория, Мария Кралица на Мира. Исус й казал следните думи в срцето и на 23 януари, които тя не разбрала тогава: "Моето дете, ти си Моят готов инструмент. Използвам те както искам. Бъди Мой инструмент от любов към Мен. От любов искам да те съзря. Искам да те привличам при Себе от голяма любов за тебе. Нека става от тебя. Не ти говориш и действаш, а Аз говоря чрез теб и действувам през теб."

Тя ответила: "Да Господи, използвай ме и дай ми да съзря към Тебе. Аз съм Твоят." После Богородица говорила в срцето ѝ "Нека аз те формирам и възпитавам, защото аз съм твоята Небесна Майка и ти си мой инструмент и на Моя Син. Обожаваю те." Казала: "Да Господи, благодарявам Те за Небесната Майка. Тя е моето най-голямо сокровище по пътя към Теб."

Сподели това със свещеникът в нейната енория.

После следвали други кратки застъпничества от Исус Христос по време на Светата Причастие. По този начин, Той я подготвил за по-големи неща.

На 22 юли 2004 година язвила я като мълния по време на изложението на Светотайнството от олтара в нейната енория „Мария Миротворка“, Исус говори громко през нея до присъстващите 5 души и се появи пред нея. Съобщението включва: Покаяние, Изповед, Светата Евхаристия, Молитва на Розариято и Обожание: „Служете, бъдете смиренни и послушни, вярвайте и се доверявайте“, сред други неща, били думите Му. Исус ѝ беше предсказал преди това, че ще говори, но тя сама нямаше идея как ще стане това.

29 юли 2004 година бе следващият явление и Исус говорил своите съобщения през Ан през време на обожанието пред изложеното Светотайнство. Тя не можеше да се противопостави на това.

В църквата виждала Исус и Благовестната Мария. Често плачеха горчиви сълзи от кръв. Исус се явява в кафяво покаянно ризание с тъмен венец или като цар в червено ризание с корона и жезъл. Благовестната Мария носеше светлосиньо покривало, покрито със златни звезди, което разпростира над всички ние. Исус никога не се явява без Небеснота си Майка. Понякога ѝ беше позволено да види Светата Троица.

След това преживя много враждебности и клевети, дори от някои свещеници, така че верните се отклоняват. Тъмнини, далечност от Бога без утешения и изоставенията алтернативно с явления, застъпничества и радости.

Междувременно Исус ѝ е изпратил разбираещ духовен ръководител, който се грижи за нея по бащински и любовно начин. За това тя благодари на цялото Небе.

Небесният Отец за мисията на Ан: „Тя ще има тези съобщения до края на Моето пришествие, защото става въпрос за основата на Моята 'Нова църква'. И Моят пратеник Ан има тази мисия. Тя е обещала да остане верна на Мене с духовния си ръководител и със специалната си група, всички от които следват трудния път на Синът Ми до Голгота. Те искат да отидат с нея до върха му. И те ми се подчиняват във всеки стъпка.“ (29 август 2009)

„А ти, Моето малко дете, имаш най-голямата задача: да обявяваш Светата Евхаристия, свещениците, Моята Свята Жертвена Вечеря, Жертвената Вечеря на Синът Ми и Най-светото Тайнство от олтара за 'Новата църква'. Това е твоята велика задача.“ (29 септември 2009)

Тя, Моят пратеник, ще разпръсне истините Ми из целия свят. Ще ги прокричи, защото е убедена в истинта Мой и защото съм я избрал. Не тя ще може да прогласи истината поради неспособността си, а Аз Сам чрез нея прогласявам истината Ми през Моето Интернет, което съм избрал за тази цел. (...) Съм отстранил човешки страх от нея, защото живея в нея и търпя в нея. Защо търпя в нея, моите възлюбени? Защото трябва да преживя този страдание днес пак и да го виждам пак. Затова съм избрал Моето малко дете, така че да търпя в нея, така че тя също доброволно приема тези страдания и чувства, че Аз съм единствен владетел и над душата ѝ, която доброволно ми дава, защото е предала волята си на Мене и с радост я е дала. Живея в нея и работя в нея както Богът Вседържавен желае и иска.“ (25 януари 2010)

Моето малко момче в момента прави нечовешки неща и така са нейните помощници. Мислиш ли, че ги прави за себе си? Не! За Моята църква я прави това, - за Мене, Небесният Отец в Троицата, - от любов. Дава се в тези страданията и жертвите и изкуплението с нейния духовен наставник, със своя малка група. Ми е приятно, - тази група, защото много търпи в молитвата си и жертвите и изкупленията. Не отслабва в любовта, въпреки многобройните враждове и големите жертви. (14 февруари 2010)

Небесният Отец за мисията на Ан

Тя ще има тези съобщения до края на Моето идване, защото става въпрос за основата на новата Ми църква. И тази мисия има Моята пратеница Ан. Тя е обещала да остане верна на Мене с нейния духовен наставник и със своята специална група, всички от които ще вървят по трудния път на Синът Ми до Голгота. Те искат да отидат с нея до върха му. И подчиняват се на Мене във всеки стъпка си. (29 август 2009)

А ти, Моето малко момче, имаш най-голямата задача: да обявявате Светата Евхаристия, свещениците, Мята Свята Жертвена Вечеря, Жертвената Вечеря на Синът Ми и Най-светото Тайнство от олтара за новата църква. Това е твоята велика задача. (29 септември 2009)

Тя, Моята пратеница, ще разпръсне истините Ми из целия свят. Ще ги викне, защото е убедена в истинта Ми и защото съм Я избрал нея. Не може да прогласи истината по своето безсилие, но Аз Сам в нея ще прогласявам истината си през Моята интернет платформа, която съм избрал за тази цел. (...) Съм отстранил човешки страх от нея, защото живея в нея и търпя в нея. Защо търпя в нея, моите възлюбени? Защо трябва да преживя този болка днес пак и да я виждам пак. Затова съм избрал Моето малко момче, за да търпя в нея, така че тя също доброволно приема тези страданията и чувства, че Аз съм единственият владетел и над душата й, която ѝ е предала на Мене, защото я е отдала своята воля на Мене и с радост ми я дава. Живея в нея и работя в нея, както Богът Вседържетелен иска и желае. (25 януари 2010)

Моето малко момче в момента прави нечовешки неща и така са нейните помощници. Мислиш ли, че ги прави за себе си? Не! За Моята църква я прави това, - за Мене, Небесният Отец в Троицата, - от любов. Дава се в тези страданията и жертвите и изкуплението с нейния духовен наставник, със своя малка група. Ми е приятно, - тази група, защото много търпи в молитвата си и жертвите и изкупленията. Не отслабва в любовта, въпреки многобройните враждове и големите жертви. (14 февруари 2010)

Моето малко дете, запомни, пред теб чака велик подвиг: земетресено и световопременително! Може ли да разбераш това? Не, не можеш да го разбираш, естествено. Но аз, твоят любящ Отец, съм там, съм в твоето сърце в Троица със Сина Ми. Той е Този, Който страда в теб. Той страда мъка в твоето сърце. Моето възлюбенко малко дете, както знаеш, ти си продължение на моята възлюбена Мария Зайлер, която вече е в славата Ми. Моли се често към нея, защото тя ще те подпомогне в това време и в тези мъки, които трябва да ти давам отново и отново, моето възлюбенко малко дете. Но ти ще станаш по-силно. Ще растеш във жертвеност, в готовност да приемеш всичко върху себе си - в любов. (3 април 2010)

И това свещеническо дело, което трябва да възникне в продължението на моята възлюбена пратеничка, която вече е в славата Ми, Мария Зайлер, се основава. Да, това е истината Ми и не ще отстъпя ни с крачек от тази истина. Това беше желанието и волят ми дълго време. И ти, моята пратениче, ще следваш стъпалките на моята възлюбена Мария Зайлер. Ще можеш да го направиш, защото ще бъдеш подпомаган - не от твоя сила, защото си слабо създание, а от божествената сила. (5 април 2010)

И сега започва ново време, моите възлюбени, за тези, които все още искат да изпълняват в цялостта си волята на Сина Ми Иисус Христос в Троицата. Тежка мъка ще падна върху моето малко пратенче Ан, защото аз, Иисус Христос, трябва да преживя най-голямата мъка, най-тежките оливетски часове, във моя пратеник. Защо, деца ми? Защото трябва да основам 'Новата църква', не искайки, а трябва! Колко дълго съм чакал да не трябва да го направя. Но сега решението ми е взето. Моето малко пратенче ще бъде готово. Молях я много пъти и ѝ направих известно, че преживявам и страдам през моите мъки, дали може да страдам Сам в нея. Тя не рече 'не' на мен. (...) Работя и живея в теб, а ти се отдаваш на мене като жертвена душа, особено за йерархията Ми, като душите за изкупление. (10 април 2010)

Избрах това пратенче за Себе Си и го осветих от вечността. Направих я способна да страда през много болести, чрез много душевни и физически мъки. Рече пълен 'да' на мен, така че да продължа да страдам Новата църква в нея. Какво ще изглежда това и как ще се случи, знае само Моят Небесен Отец - Той сам. Той продължава да очаква от теб, моето малко пратенче, твой пълен 'да'. (...)
Тя е нищо, тя е Нищото Ми и остава Нищо! Тя е цвете на мъката ми и нещо друго! Избрах я и ще изпълни волята Ми. Не своите желания ще може да удовлетвори, а Моите желания ще изпълни! (11 април 2010)

Да, моето малко дете, в това време ще имаш тежка работа и ти, групата ми. Ще трябва да подпомогнете моето малко дете, което не е лесно. Всякото оставяне и саматата, които Синът Ми трябва отново да преживява за основаването на 'Новата църква', защото цялото свещеничество е оставило Сина Ми. За това тази църква е разрушена. (13 юни 2010)

Мое драгоценно дете страда за теб. Пътят на страданието отново е започнал за нея и пътят на страданието е труден. Да, тя е приела работата на мистиката Мария Зайлер. В нея Иисус Христос, Моето Синче, ще иска да страда новото свещеничество. (7 август 2010)

Моето дете, което прогласява тези думи, е пълно в истината на Небесата. Аз, Невъзмъжният Отец, съм я избрал от вечността. През много години с множество тежки болести тя беше подготовена за тази велика задача и мисия за целия свят. Да, това е световна мисия, която трябва да изпълни. И тя е готова да продължи да се отказва от своята воля и да я предаде на Мене, Невъзмъжния Отец в Троицата.

Не е лесно за теб, Мое драгоценно дете, да издржаш и носиш тези страдания. Много болна, често си лягаш и си на легло и страдаш. За какво страдаш, Моето дете? Страдаш ли за себе си? Не! Тогава за кого страдаш? За много драги синове на свещеници. За множество епископи, особено в Германия, за тези главни пастири, които не са в истината и за Мойя драг Свети Отец. (...)
Той иска да мине този път на страдание отново в Моята готова дъщеря и пратеница Анна. Да, тя е наследницата на великата мистичка Мария Зайлер. Досега тази мистика беше неизвестна. Вие, Моите драги, можете да прочете това в предложената книга сега колко страдания е издръжала и колко страдания все още чакат Мойта дъщеря Анна. (4 септември 2010)

Ти свидетелстваш за Невъзмъжния си Отец в Троицата и за драгата ти Майка, която те съпровожда. Ти свидетелстваш за посланията на Невъзмъжния Отец, защото само на тебе, Моя драга дъщеря, е прогласил пълната истина Невъзмъжният Отец. Никога няма да има човек, който получава тези послания директно от Невъзмъжния Отец и е толкова смел да ги прогласи на целия свят. (7 октомври 2010)

Но цялото Мое желание е Мойто Син Иисус Христос да страда 'Новото свещеничество' и 'Новата църква', в теб, ти малка човешка душа, която съм избрал от вечността, който се поставя на Мое разположение в това страдание. (7 ноември 2010)

Моето драгоценно дете, колко важна е тази закупена жертва тука в Мойото място Вигратцбад. Колко дълго съм желал тази закупа от теб денем и нощем. И ти послушваш Моите думи и следваш Моите желания и се грижиш за Моя план, а не за твоите желания. Твоите желания са различни. Кой от вас, Моето драго, иска да страда, да страда в този свят - доброволно и не за себе си, а за другите?
Ти, Мое дете, си предала своята воля на Мене и си дали тази воля на Моето Синче. Той страда в теб - Сам той. Отново преживява страданието на кръста. И ти страдаш това страдание в душата си също. Какво означава това, Мое драго дете, често си трябвало да изпитваш когато агонията станала неизмеримо голяма в теб. Тогава викаше към Мене и аз ти изпратях утеха, макар че не я чувствах. Аз също ти направих да почувствувам Моето оставяне. То трябва да бъде, Мое драго дете. Ти си сигурна и защитена в Моите ръце. (21 ноември 2010)

Аз съм, моите драги деца, който говоря през този инструмент, аз, Небесният Отец. Толкова мощни са тези послания, които Моето Малко дава на Интернет и толкова важни за целия свят. Но колко свещеници, цялото духовенство, властите не подчиняват на тези послания. Един ден, преди вечния съд, ще им бъде поставено: "Защо отхвърлихте Моите послания на земята? Защо? Защо паднахте? Не можа ли да направите всичко за Мене на земята? И не го направихте. Сега съм минаващ съд над вас." (27 ноември 2010)

Моето драго дете, болката за твоята откупена страдание беше взета точно когато бях готов да приемеш това послание. Да, мое драго дете, ти си играчка на Мене, защото си под Моя власт, принадлежиш Ми и си Моя собственост. Ти си се предала напълно и чрез теб страда Синът Ми Иисус Христос. Той страда от новата Църква в тебе и новото свещеничество. Ти си наследник на Мария Зилер, Мой посланик, който ти предшествал в тази истина и страдание за откупление. Винаги помни, че това е страданието на Синът Ми Иисус Христос в Троицата. Твоето страдание ще мине и ще дойде както аз искам. Ти страдаш днес за определен човек. Страдай и бъдеш под моя власт като преди (5 декември 2010).

Смъртното мъчение на Христа

Мои скъпи братя и сестри в Христа,

през следобеда на 27 март 2004 година, докато изпълнявах своите дневни Кръстови пътища, които Богородица е поискала за този Великденски пост, и когато обещаното видение при 12-тата станция от Кръстния път се случваше пак на открития терен в Шьонщат в Армадейл, Западна Австралия, стана друго най-извънредно откровение. В съответствие с молбата на Богородица да отворя своето срце и душа за всички, радвам се да го споделя с вас.

Сцената, която ще опиша, беше и безспорно беше много шокираща и изключително болна в момента, когато я видях и почувствах. В това виждане видех нашего Господ Иисус Христос разпънат с клинове на кръста. Беше като да се приближа до Него, както камера може да се приближи към изображение, но в този случай до близък план на гърба му, където видях ясно, че има само парчета от кожата си по гърбът, докато много повече част от него беше открит месо с множество очевидно дълбоки рани, причинети от бичуването, което бе толкова жестоко и несправедливо преживял. И от тази позиция видях ясно, че дървото на кръста зад гърба му е пълен със засечки и възли, а повърхността е напълно разпукнала като парчета огнище, разделено с брадва.

Все още омагьосан от това, което само що описах, после видях Исус да се смърка от болка и Гръбът му едновременно. В действителност, отворената плот на Гръба му беше подута от грубата недовършена повърхност на кръста. И в същото време, могъх да чуя как Той викам громко с най-страшен пронизващ и мъчителен глас, докато болката се пренася през Светото му Тяло. Но като ако видянето и чуването на това не беше достатъчно болезнено за мен, могах да усетя неговата болка, както я виждах и чуях.

Моите скъпи братя и сестри в Христа, не мога да опиша дори приблизително какво е било това преживяване за мен в този момент, веднага след събитието, и съм напълно сигурен, че ще има влияние върху останалата част от живота ми отсега нататък.

Това видение на виждането и фактическото усещане за мъките на Христос продължило, както ми се струваше, часове, докато видех и почувствувах мъката от всяко движение, което Господ направи, всеки път в безуспешен опит да приеме по-удобна или по-малко болна позиция. При всяко движение Той издаде ужасен вик на непоносима болка, такава непоносима болка, която просто не преставаше. Когато движеше гърба си, ноктите в запъстите му се скрили и невъзможно неговите стиснати ръце се отвориха, откъдето болката едновременно стресна по ръката Му до раменете и врата, оттам надолу по гръбната му корем, през изложените му задници (Той беше напълно гол на кръста), с които Той опитваше да подкрепи тежестта на Светото Си Тяло, в паховата област, после надолу по бедрата и краката Му, докато най-накрая стигнаха до нозете Му. Когато тези пронизващи болки достигнаха нозете Му, те ги направиха да се скриват, което от своя страна прати пронизваща и непоносима болка нагоре по краката през ноктите в стъпалата Му. И така продължи процеса на мъчителната болка в обратна посока оттам, където започна с скриването на гърба му срещу суровата, разцепена дървена кръст.

Цялото време, докато наблюдавах тази изключително нечовешка мъка, аз можех да усещам, едновременно с Господа моего, нашего Господа, всяко едно мъчително движение през собственото си тяло, но без съмнение не толкова дълбоко и интензивно болно като Той преживяваше. Най-светото Лице му беше напълно покрито с Светата Му Кръв, със твърде много дъбоки рани както в резултат на бичуването, което получи, така и от жестокия начин, по който римските войници трябва да са натискали короната от трнье за да проникне в черепа му. Всичката тази огромна мъка значи, че Най-светото Лице беше напълно изкривено и деформирано от болката, а колкото повече Той викал това, толкова повече се деформираше лицето Му.

Той викна твърде громко, за да утихне болката, но колкото повече викаше, толкова повече увеличи болката и толкова повече кожа му се изхабила и пробила на Светото Му Тяло от викането. После Светото Му Тяло моментално се обърна от изключителната умора от викането и мъчително страдание, с Най-светтата му глава падаща напред върху кръвопрлята си гърдица, и за кратък момент имало пауза в викането - но само за кратко време, защото тогава Той започна да се души, а опитвайки се да вземе въздух в белите дробове си, следователно започваше да изкашля мъкос и кръв, което от своя страна го принуди да кашли. Това последно предизвика верижна реакция на обновена мъка, болка и викане, когато Светото Му Тяло беше още повече хапено и пробивано върху грубата повърхност на дървения кръст от кашлянето.

Докато гледам тази най-нечовешка мъка, аз в действителност отново почувствах цялата болка, през която Той преминаваше. После, като това представление не беше достатъчно ужасно, видях Богородицата, която вижда същото, което видях и аз, гледайки към Него. И когато наш Господ извикал, Тя също извикала с Ного в мъка и страдание, желейки да отнеме болката Му, както всяка любяща майка на земята би желаела, ако виждаше такова ужасно нещо със своите деца. После Богородицата, все още плачеща, се опита да дотъкне стъпките на наш Господ, за да облекчи болката. И когато Той видял това, Неговото Свещено Тяло скъса в предчувствие на болката от докосването на отворената рана от ръката на Майка Му. А това, от своя страна, предизвика още повече ранени и крици за болка. Тази нова избухнала мъка и страдание тогава причиниха на Богородицата още по-голяма скръб и плач поради пълната безпомощност. Тя беше в състояние на пълен отчаяние, а сърцето ѝ бе напълно разкъсано от болката, защото се чувстваше пълна безпомощна при опита да отнеме болката, мъката и страданието от възлюбения си Син, наш Господ. От своя страна, въпреки непоносимата физическа мука, наш Господ тогава беше напълно счупен на сърце и разтревожен. Виждайки безпомощността на возлюбената Си Майка да Му помогне, Той също се чувстваше безпомощен да отнеме болката и скръба й.

Тази сцена, която опитах да описва толкова точно, с недъговете на английския (немски) език за намирането на думи, които да опишат чувствата ми и усещанията, изглеждаше че трае часове, въпреки че в реалното време и действителност тя продължи само минути, оставяйки ме пълно без физическа, емоционална и особено духовна сила. Малко могях да се дигнам от земята в моето смирено поклонение пред кръста, защото не само плачах непрекъснато, но разривах всеки член като бях убит на място.

Моите драги братя и сестри във Христос, този опит, който трябваше да бъде повтарян отново следващия ден при 12-тата станция, беше толкова реален, че ако някой могъл да види и почувства какво преминах аз, и така също осъзнае какви са греховете на наш Господ, а после и на Богородицата, тогава вярваю искрено, че всички ние бихме размишлявали дълго и твърдо за повторяване на греха. Докато Богородица не ми казваше това, поне досега аз съм убеден, че този опит безспорен ще бъде по-подходящо покаяние за моите грехове от каквото и да е друго покаяние, което бях молен да изпълня от някой свещеник в миналото.

Благодаря ви много, мои драги братя и сестри във Христос, че ме позволихте да споделя този най-необикновен опит с вас. И надеждам, че ще бъде полезно за всички вас.

Моля, Блажена Майко, нека тези, които искат да прочетат или чуят Вашите послания, ги приемат със Вашето благословение, и нека сърцата им също бъдат изпълнени с Вашата благодат и любов.

Ан се продължава да откупува за Църквата и света.

Източник: www.anne-botschaften.de

Негово Светейшество Папа Павел VI потвърди на 14 октомври 1966 г. Декрета на Святата Конгрегация за разпространението на вярата (Acta Apostolicae Sedis No. 58/16 от 29 декември 1966 г.), който позволява публикуването на писания, свързани със свръхестествените явления, дори ако тези писания не са одобрени с „nihil obstat“ от Еклезиастическите власти.