Без Мене не можете да направите нищо. Моля се. Давам ви Мирът си!
Молих се в къщата на някои от приятелите ми хиляда „Здравей, Мария“. Молих се за баща ми. Днес е третият ден като липсва. Сърцето ми истински няма светлина. Чувствам се като в дълбока бездна, в голяма тъмнина на душата. Моля се на Девата Мария и Исуса, но не получавам отговор. Изглежда, че са си отишли за тези дни. Знам, че всичко е изпитание и го правим своята цел, дори в най-дебелата тъмнина, да бъда винаги верен на тях и да ги следвам, каквото и да бъде цената. Предлагам всичките си молитви за победата на Бога в Амазонас, молейки се за всички хора, които трябва един ден да отидат в Итапиранга, така че те да бъдат обърнати и отворият сърцата си към Бог.
О Господи, чуй моята скръбна молитва. Душата ми е разкъсана на хиляди парчета. Защо не ме чуваш и криеш светлината от лицето си? Какво може да направя и претрпя, за да видя пак твоето прекрасно лице? Дай ми, О Господи, своята светлина!
Казвах тези думи, когато чух гласа на Исус, който ми дал горното послание.
Нощем молях се с майка си. По време на молитвата, майка ми вижда Богородица с баща ми. Тя държела тялото на баща ми в ръцете си. Богородицата го обгръщала. Бащата лежал на земята. Майката започна да плаче, мислейки че е мъртъв, но чувствах в сърцето си, че е добре и казах на майка ми да има вероятие и да се довери на защитата на Девата Мария и нейната помощ като майка, че тя го пази и грижи за него.
Майката си успокои и завършихме молбата. На зората на 01/06/95, около 05:00 часа, майка ми се молила. По време на молбата тя видя баща ми, който се връщал у дома, заобиколвайки ъгълът на улицата, карайки колата си. Майката веднага отиде до вратата на къщата и баща ми сигнализира с клаксончето, като винаги правел, че да отворят портата. Майка ми завикала нас: Вашия татко се върнал! Вашия татко се връщал! Той е тук! Аз веднага скокнах и казах на майка ми да не казва нищо и да не му пита за случлото, а да го посрещне с любов и грижи. Бащата беше много разстроен и пълен с мръсотия. Ние не казахме нищо за случилото се. Посрещнахме го с любов и със срца пълни радост, че е у дома. Какво щастие чувствах да го видя. Бог, през тези три дни на изпитанията, които майка ми, братята ми и аз преминавахме, ме направи за първи път да имам голяма любов към баща си и да вижда как важен е в живота ми.
Благодаря ти Господи, че върнах татко ми у дома. Какво благодарно съм на Тебе, О мой Иисусе. Много благодаря Виргина Матер, Св. Йосиф и всички Ангели и Светии на Бога. Семейството ни е Твое Господи и всичко което имаме и каквото сме принадлежи на Теб. Грижи се за нас, защото сме Тини. Амин!