Нощем, около 22:00 часа, когато аз и тя разговаряхме в нейната стая, Нашата Госпожа се появила и даде това съобщение:
Това съобщение е за баща...
Той е едно от Моите деца, което много ми е скъпо както на Меня, така и на Синът Ми Иисус. Той вече е в нашите сърцата.
Кажи му да обръща пълно внимание на моите съобщения. Моите съобщения са за всички хора по целия свят. Разпространете ги. Кажи му да ги разпространява така скоро, както може. Нямаме време да губим. Времето минава твърде бързо. Не отлагайте до утре това, което трябва да направите днес. Утрото е денят на Господа. Поспешете. Повтарям: утрото принадлежи на Господа, на Синът Ми Иисус.
В този момент мислех дали не трябва да вляза в религиозен конгрегат за опит с повикване. Попитах Нашата Госпожа дали не мога да влезна в някой конгрегат и дали тя има нещо да каже по това през майката ми. Нашата Госпожа каза,
Той трябва да бъде ръководен от баща.... Това е изборът на Едсон. Вярата нищо не променя.(1)
(1) Нашата Госпожа мисли, че независимо дали това беше един свещеник или друг, те винаги ще бъдат свещеници на Католическата църква, нищо не би се променило и в какъвто конгрегат исках да влезна, вярата винаги би била еднакви:
Католически.