Бяло събота. Преди да започнем четенето на розенца, Девицата неочаквано говори с майка ми, когато беше сама в стаята си. Майка ми веднага ме повикала и ме помолила да предам на хората посланието, което Девицата ѝ е предало:
Възлюбени деца, предайте всичките си проблеми на Бога. Казвам на всеки: доверявайте само на Бог, на Боже мой деца, и всичко ще се реши. Не губете вярата. Моля ви да имате голяма вяра. Това е засега. Благославям ви: във името на Отца, Сина и Святого Дух. Амин. Амин. Амин!
В следващите дни ни атакуваха много враговете, които искаха да ни унищожат и да ни измамят, имитирайки Девицата като нея. Но знаехме че това не е тя. Той използваше всички си усилия за да разруши семейството ми, желейки да ни деморализира така че да се считаме за лъжци и никой да не вярва на явленията на Девицата.
Майка ми често прекарваше безсънични нощи, защото дяволът я не пускал да спи. Това ме тревожи много. Лесно можах да избяга от неговите капанки, но майка ми беше много умора и разочарована, защото той не й оставял нито една минута покой. Демонът непрекъснато говорише лъжливи, грозни, оскърбителни думи срещу нея и се подиграваше с нея, казвайки че ще я унищожи, заплашвайки я. Това беше едно от най-големите нападения, които сме преживели някога. Не зная дали ще има други, но те бяхме дни на големи изпитания.
По време на тези дни на изпитания не виждах Девицата и това увеличи болката ми още повече, защото нямах отговори. Но винаги си спомнях думите й и даденото ни "да" на Бога и мислех: нека се случи всичко според твоята воля, а не нашата. Богът и Девицата ни позволиха да преминем през това за да научим повече и повече за дарбата и благодатта, която сме получили и да търсим още по-интензивно спасението на душите.
Знахме че всичко което се случва е за делото на Бога да бъде изпълнено както Той иска и аз предадох всичко на Бог и утеших майка ми, казвайки й да доверява и също така да предаде всичко на Него. Помня как майка ми беше почти до точката да не желае повече нищо да вижда или чува, но я подбодрих да не се отказва и да не дава покой на дявола. Само Богът и Девицата могат да разберат какво сме преживели. Въпреки всичко това тя беше сигурна че Исус и Богородица ни нямаха напуснали.
Дяволът искаше да ни накара да мислим по друг начин, и ако той ни атакуваше така и действаше с цялата си сила, това беше знак, че тази работа на Богородицата, със своите явления пред нас, ще доведе до неговото поразение тук в Амазония и ще даде повече слава на Бога наш Господ. Тези изпитания траяха от 3-то до 17-о февруари 1996 г.