Свети Томас Аквински идва. Той се покланя пред табернакълът казвайки: "Хвала на Иисус. Дойдох да ви помогна да разберете разликата между самонадеяността и надеждата. Те са противоположности."
"Самонадеянността приема за саморазбиращо се--милостта. Самонадеяният човек мисли, че има това, което не притежава. Той не оставя място в сърцето си за действие на Божията Воля. Би могъл да бъде като кораб, хванат от бурно море, който мисли, че е безопасно пришвартован."
"Надеждата, с друга страна, е добродетел, която практикува очакваща вяра. Надеждливият човек вярва, че Бог може да извърши всичко, ако това е Неговата Воля. Той поверява нуждите си и молбите на Господа и му позволява да отговори както щеше. С надеждата той дори може да благодари Бога напред за каквото и да е Божието решение. Разликата е--той не приема предварително отговорът на своята молитба. Неговият би бил кораб, изгубен в морето--молящ се с очакваща вяра да открие безопасно пристанище."
"Е много важно да разберете, че Сатаната може да имитира всеки дар на Свят Дух. Самонадеяният човек вярва, че всяко вдъхновение е от Бог и не тества Духа. Запомнете, единствената добродетел, която Сатанат не може да имитира, е смирението, защото той дори не я разбира. Така, със смирение, бъдете сигурни, че не приемате предварително, че имате определен дар или добродетел."