Един ден, когато малкият ми син Исус все още беше дете, той се играеше, гонейки птици и събирайки цветя. Незнайно откъде се появиха някои деца, сина на фарисеите и свещениците. Те погледнаха с презрение Моето Божествено Чадо, а защото бяха зли, видейки Го с малките си цвете в ръцете, те го бутнаха до земята и стъпкаха върху цветята, докато ги раздробят всички на земята. Моето Божествено Чадо, пълен със Любов и Търпение, им рече:
Тези, които ще бъдат бъдещите мучители и разпинатели на моето Божествено Чадо, отговориха Му:
(Децата, деца на фарисеите): "Какво ти е до това? Мълчай или ще направим по-лошо!" Исус им ответи:
(Малкият Исус): "Който така се отнася към едно просто, бедно и беззащитно цвете, е способен да се отнесе към своите събратя човеци по същия начин, защото онзи, който обича и е справедлив в малките неща, ще бъде справедлив и във големите." Те му ответиха:
(Децата на фарисеите): "А сега кой си ти да ни учиш за справедливост? Ние сме синовете на Докторите по Закон!" Исус им рече:
(Малкият Исус), "Истинно ви казвам, че сте и ще бъдете толкова слепи, колкото родителите ви са!" Така те взеха камъни да го хвърлят, но аз успях да стигна навреме и да предотвратя това зло. Те оставиха камъните на земята и си трогнаха казвайки:
(Децата на фарисеите): "Един ден ще умреш! Един ден ще бъдеш разпинат заради ТВОЯ надменен уст!"
Тези думи проникнаха толкова дълбоко в Моето Сърце, като 'копье', ранявайки Го и разбивайки Го на парчета. Всяка мига от Моят Живот тези думи звучаха като погребална песен за ушите Ми, причинявайки Мойото Сърце да кръвосъчи от Боля... Кажи на всички, синче Маркос, да почетат тази Моя Тайна Мъка, и ще ти дарувам Любовта и Милостта на Моето Болно Сърце, и Сръцeto на Синa ми Исус... Обещавам, че ще даровам Благодатите си за Мир, Милост и Любов към душите, които почитат, почетат и разпространяват тази Моя Велика Майчинска Мъка. Ходи, Маркос, и обяви това на Децата ми из целия свят".